www.bgturist.net
 
 
 
История Настаняване Развлечения Услуги Транспорт Туризъм Галерия
Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски балкан в Централна България. Административно попада в границите на едноименната община и на област Велико Търново.

Климатът в община Елена е умерено-континентален с характерни за планинските райони климатични явления. В котловината преобладават летните валежи, които помагат да се запази свежестта и зеленината на растителността в околностите на града до късна есен. Снежната покривка се появява обикновено в началото на декември и се губи около средата на март.

Еленската котловина е обитавана още през късната новокаменна епоха (6 000 г. пр. Хр.). През римското владичество оттук минавал важният път от Никополис ад Иструм за Константинопол.

Живот в котловината кипи и през следващите столетия, за което свидетелства колективната находка от медни монети, открити край Братовановград и датирана от времето на император Йоан Цимисхи (969-976 г.).

Под натиска на турските нашественици в Еленско намират убежище най-непокорните и будни българи. Те бягат от местата, засегнати от османската колонизация и помохамеданчване, търсейки подслон и закрила в планинските усои и за да се спасят от погиване и потурчване.

В началните години на Османското владичество, Елена получава статут на привилегировано селище – обусловено от факта, че от една една страна земите в землището на Елена са вакъф на султановата майка т.нар. „валиде ханъм”, и от друга страна, бидейки селище на дервенджии /стражници/, неговите жители имали задължението да охраняват определени проходи в планината и били освободени от някои от извънредните данъци в Османската империя, а на мъжете било разрешено да носят оръжие в ръка.

В началото на ХVІ в. Елена е вече обособено село. Това узнаваме от Зографския поменик, в който са изброени имената на поклонници, дали по десет сребърника, за да се поменуват имената им по време на литургия.

Основен поминък на местното население било земеделие и скотовъдство. От занаятите добре били развити лозарство, грънчарство, градинарство, казанджийство, бояджийство, сарачество, терзийство, бубарство, ковачество, коларство, месарство, тъкачество, куюмджийство, налбантство, мутафчийство и др.

"Златното" време на Елена и района са ХVІІІ и началото на ХІХ век. То е свързано с развитието на някои отрасли на домашната идустрия – тъкането на губери, бояджийство и мутафчийсто и др.

Без съмнение икономическия просперитет на селището в началото на XIX век съвсем логично става основа и за едно забележително развитие на просветните и културни процеси и включването на Елена твърде осезаемо и активно в трите направления, характеризиращи епохата на Българското Възраждане. Град Елена е наричан "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е има три църкви. С това не може да се похвали нито един друг български град от онова време.

        Част от текста е предоставен от ОТИЦ - Елена.

 
Българските съкровища

Най-старото злато в света е открито в България. Научете повече за големите български съкровища и къде може да ги видите. Още...

 
Знаете ли, че...?

Знаете ли къде се намира къщата-музей "Никола Вапцаров", която е обявена за исторически паметник на културата с национално значение? Още...

 
Времето в момента

 
Препоръчваме ви още
 
 
Рилски манастир
 
Лъки
 
Жеравна
 
Св. Константин и Елена