www.bgturist.net
 
 
 
История Настаняване Развлечения Услуги Транспорт Туризъм Галерия
Град Пазарджик е разположена в Южна България, в централната част на Горнотракийската низина, на север от планината Родопи, по поречието на река Марица. Климатът на града е преходен между умерено-континенталния и средиземноморския климат. Характеризира се с топло и почти сухо лято и влажна и умерено студена зима. Средната годишна температура е 12.5 C. Най-топлите месеци са юли и август със средна месечна температура 23-24 С, а най-студените януари и февруари със средна месечна температура 1-2 C. Дните с температура над 32 C са около 35 за година.

Районът е един от центровете на античната култура. На територията на Пазарджишка община е открито едно от най – големите светилища на Трите нимфи (в с. Огняново), както и светилището на Асклепий край с. Паталеница, датирани от І – ІV в. Сл. Хр.

Край днешното с. Сенитево се намирало и тракийското селище Бесапара – главен град на бесите и пътна станция на централния път Сердика – Филипопол. Открити са основите на сгради, архитектурни и скулптурни детайли, оброчни плочи, монети и др.

През Средновековието тук са изградени множество български крепости с военностратегическо и административно значение. Особено значима е крепостта Баткунион на 1 км югозападно от с. Паталеница. В селото се намира и уникалната църква “Св. Димитър” – национален паметник на културата от ХІІ–ХІІІ век.

Град Пазарджик е основан през първата четвърт на ХV век и възниква като търговско средище на международния път Сингидунум, свързващ Европа с Мала Азия. През ХVІІ и ХVІІІ в. градът се развива като пристанище-склад на р. Марица за зърнени храни, ориз, вино, дървен материал от Родопите и желязо от Самоков. Реката е използвана като воден път, по която със салове се извозвали стоки за Одрин и Цариград. През епохата на Възраждането Пазарджик е важно духовно огнище на българщината.

През 1845 г.се поставя началото на новобългарското светско училище в Пазарджик. Три години по-късно е открито и девическо училище. През 1869 г. Левски посещава за първи път Пазарджик и основава революционен комитет с председател Георги Консулов. През февруари 1876 г. Бенковски възстановява революционният комитет с председател Яков Матакиев. Пазарджик не въстава през Април 1876-а, но помага значително за организирането на въстанието в околните селища.

След освобождението на града от войските на ген. Гурко на 14 януари 1878г. местното население се включва активно в борбата за Съединение. Градът дава изтъкнати личности – деятели в изграждането на Съвременна България.

След 1878г. занаятчийството в Пазарджик запада. Градът се развива като пазарен и важен транспортен и търговски център на богат селскостопански район. Фабричната индустрия се заражда около 1888–1890 г., когато са построени оризарна, мелница за брашно и работилница за манипулиране на тютюн за износ. Пазарджик получава славата на град на ориза, конопа, виното, тютюна и зеленчуците.

 
Българските съкровища

Най-старото злато в света е открито в България. Научете повече за големите български съкровища и къде може да ги видите. Още...

 
Знаете ли, че...?

Знаете ли кой е най-големият залив по българското Черноморие? Днес там е един от най-големите градове, който е важен икономически център. Още...

 
Времето в момента

 
Препоръчваме ви още
 
 
Синеморец
 
Долен
 
Царево
 
Българево