www.bgturist.net
 
 
 
История Настаняване Развлечения Услуги Транспорт Туризъм Галерия
Град Сопот е разположен на 410 м надморска височина в средата на Стремската долина, по южните склонове на Стара планина, между реките Манастирска и Леевица. В климатично отношение Общината попада в преходно-континенталната климатична област. В сравнение с другите Подбалкански полета климатът е по-мек и по-топъл. Температурните инверсии са рядкост. Зимата е мека при средна температура през Януари около 0 и минус 1 градус, средногодишният брой дни със снежна покривка е 20 - 25. През лятото, което е умерено топло, има 60 дни със среднодневна температура около 20 градуса.

Селището е основано през XIV век, но своя разцвет достига по време на Възраждането, когато се развива като важен занаятчийски и търговски център. В Сопот, както и в селата около него, се произвеждали кожи, аби, гайтани, розово масло, килими, стъкло и др. Градчето е нападано и ограбвано многократно, а по време на освободителните борби през 1877 г. е напълно опожарено.

Във връзка с производството на розово масло в града е открита първата на Балканския полуостров "шишеджийница" или стъкларска фабрика. Изработваните стъклени съдове са "възчерни и не доста прозрачни", но са първите за времето си.

Сопот е свързан с хайдушките подвизи на войводите Кара Иван, Добрил, Велю, Богдан, с делото на апостолите Васил Левски и Тодор Каблешков, със светлите имена на сопотненци - участници в двете български легии, в четите на Филип Тотю, на Панайот Хитов, на Христо Ботев и в Българското опълчение.

Тук на 9 юли 1850 г. се ражда патриархът на българската литература Иван Вазов. Родната къща на писателя се намира на площад “Иван Вазов” и днес е превърната в къща- музей на поета.

Сопот се слави със своите училища през Възраждането-килийни взаимни и класни - едни от първите в поробената България. За издигнатия в просветно културно отношение град, свидетелства и фактът, че за периода 1835-1875 г. той наброява 1803 души спомоществователи на възрожденска книжнина, 282 от които за черковна, останалите за светска. Няколко години в Сопот се списва и издава ръкописния хумористичен вестник "Остен".

През 1869 г. Апостолът Васил Левски основава в града таен революционен комитет. Сред съзаклятниците са: Ганчо Попниколов, Сребрьо Стойновски, Фратю Попов, дякон Богослов Макриев и др.

Сопот участва дейно и в Руско-турската освободителна война. Негова гордост са 57-те души опълченци, чиито имена и подвизи са вплетени в героичните битки за извоюване на свободата.

През юли 1877 г. в града избухва масово народно въстание. Сопотненци се бият за своята свобода три дни. Въоръженото въстание е дело на местния революционен комитет. Сопот е укрепен с две барикади - на изток към Карлово и на запад към село Ахиево (Анево). Отбраната на града устоява до 22 юли. Сопот е опожарен. Жителите му бягат към Балкана, някои са избити.

На 13 .І. 1878 год. сопотненци посрещат братята освободители начело с генерал Павел Карцов.

 
Българските съкровища

Най-старото злато в света е открито в България. Научете повече за големите български съкровища и къде може да ги видите. Още...

 
Знаете ли, че...?

Знаете ли кой е най-големият български остров? Разположен е в река Дунав и е дълъг 14.5 км. Още...

 
Времето в момента
 
Препоръчваме ви още
 
 
Петрич
 
Сливен
 
Долен
 
Горна Оряховица