www.bgturist.net
 
 
 
Деветашка пещера

Деветашката пещера се намира на десния бряг на р. Осъм, на 18 км североизточно от гр. Ловеч и на 2 км от с. Деветаки. Известна е още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвора на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата клона. Пещерата е една от най-големите забележителности в района на Деветашкото плато и една от най-големите открити пещери в България. Общата и дължина е 2 442 м, площ 20 400 м2, височината и достига до 60 м.

Влизането в пещерата се осъществява през огромен полуелипсовиден вход. Първоначално се преминава през галерията, която се разширява и образува най-голямата пещерна зона на Балканския полуостров. Залата е величествена. Цялото това огромно пространство е осветено от седем отвора.

На около 200 метра от входа се отделят две галерии. През лявата, с дължина над 2 километра протича малка река, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Дясната е суха и топла. Навътре се разширява и накрая прераства в кръгло помещение, известно като Олтара. В пещерата освен рекичка има и около десет естествено образувани езера.

Пещерата е природна забележителност със статут на защитен обект с международно значение. Достъпът до пещерата от 1 юни до 31 юли е забранен, тъй като тогава е размножителния период на прилепите. Те обитават полусветлата и началото на тъмната част на пещерата. В привходните части са се настанили скални лястовици. Двата вида са си поделили пространството в пещерата, а звуците, които издават, преплитайки се при навлизане в пещерата, съчетани с ехото на огромните зали са нещо уникално.

Деветашка пещера Деветашка пещера Деветашка пещера

Водите на Деветашката пещера извират от 14 различни места. Някои от езерата образували се там, могат да бъдат преминати единствено с лодка.

Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха (неолита) - VІ хил. пр. Хр.

Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха (енеолит) - V хил. пр.Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Открити са голям брой керамични съдове, каменни и костени оръдия, медни шила, медна кукичка за въдица и други дребни находки от камък, кост и глина.

Деветашката пещера е населявана и през бронзовата и желязната епоха.

През римската епоха в централната част, над изворчето е изградено светилище. При проучването на останките от сградата е намерена оброчна плочка с изображение на Артемида.

По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност.

В днешни времена пещерата е била и военен обект, използван за съхранението на петрол. Според някои посетители тази намеса е унищожила част от природните забележителности на пещерата.

Деветашка пещера Деветашка пещера Деветашка пещера

Два от най-лесните начини за достигане до пещерата:

Първи вариант: Отклонението за село Деветаки от главен път Ловеч-Летница пресича реката с мост, от дясната страна на който по течението на реката продължава черен път. След моста асфалтовият път продължава с остър завой, стръмно изкачвайки се към село Деветаки. За пещерата се тръгва по черния път, успореден на реката, който извежда до входа. Този подход е удобен за гости, които се интересуват само от светлата част на пещерата.

Втори вариант: За цялостно посещение на пещерата е по-удобно отклонението от главния път Ловеч-Летница в участъка между селата Дойренци и Александрово. В дясно отбива асфалтов път. Това е официалният път използван преди време от военните – Държавен резерв. Сега като ориентир може да служи и стара и изоставена, останала само на зидове мелница и висок, неизползваем комин. С кола се стига до началото на моста. Останала е много малка част от него и то от другата страна на реката. Заставайки пред разрушения мост, за стигане до самата река се слиза от дясната страна. Минава се по пътеката.

Вижте още: Ловеч

Вижте още: Крушунски водопади

 
Къде почиват известните

Къде почиват известните? Кои са любимите им дестинации? Какви са техните истории? Интервюта с популярните българи може да видите тук. Още...

 
Българските съкровища

Най-старото злато в света е открито в България. Научете повече за големите български съкровища и къде може да ги видите. Още...

 
Знаете ли, че...?

Знаете ли кое е най-старото иглолистно дърво в България? Намира се в Пирин и е на повече от 1300 години. Още...

 
 
Препоръчваме ви още
 
 
Видин
 
Монтана
 
Кюстендил
 
Слънчев бряг