www.bgturist.net
 
 
 
Хотнишко съкровище

Селищната могила край Хотница датира от V хил. пр. Хр. Тя има дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали в района, работниците изгребват пръст от едната страна на могилата и попадат на грънци и различни каменни сечива.

През 1956 г е открито т. нар. Хотнишко златно съкровище. То е експонирано в Националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в Регионалния исторически музей във Велико Търново. В едно от помещенията в селищната могила археолозите откриват купчинка златни предмети с общо тегло около 350 гр. Намерени са 40 халки, изработени от златна тел, и 4 пластинки със странна форма. На пластинките чрез отвори – един по-голям в средата и 2 по-малки над него, символично са оформени лица. Предполага се, че това са окултни предмети, принадлежали на жреца и служили му за връзка с божества или като амулет. Намереното съкровище става известно на света с името Хотнишко златно съкровище.

При продължилите проучвания на селището през 1958 година е открито помещение, в което са намерени много праисторически идолчета, изработени от кост. Големият им брой и различната степен на завършеност на откритите идоли навеждат археолозите на мисълта, че са попаднали на праисторическа работилница за изработването им. Обитателите на селището са били принудени да го напуснат заради пожар и го оставят във вида, в който го откриват археолозите 7000 години по-късно.

Проучванията продължават до 1959 г. След това могилата е занемарена и обрасва с дървета и храсти. От 2000 г. разкопките са подновени като обект за провеждане на археологическата практика на студентите от специалността археология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

Още в началото са открити три златни пластини. През следващата година е намерена една златна спирала, а през 2008 година още една. Последната обаче е уникална и доста интересна. Интересно е това, че тя е намерена на 1-1,5 м по-голяма дълбчина от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варна се сочат като най-старото злато в света. А тази пластина е по-стара и от него. Затова и откривателят доц. Стефан Чохаджиев го смята за най-старото златно съкровище в света. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Хората са си живели и накитите са били по тях и са ги ползвали в ежедневието. Това поражда и различни интересни въпроси и проблеми. Имало ли е обособени центрове за обработка на злато? Какви са били еквивалентите при размяната на златото.

Сред забележителните открития от обекта е и мраморна фигурка. От този период в България са известни около десетина такива. Оригиналното е пробита дупка в средата на статуетката, която при останалите липсва. Според някои учени това най-вероятно символизира отвора към женската утроба, култа към жената майка и родителка, символ на природата, плодородието, земното и човешкото. През 2008 г. е открит и един предмет на ювелирното изкуство, изработен от седефена мида. Този материал трудно се е обработвал и затова тази находка е особено ценна. Тя показва у древните стремеж към овладяването и на най-неподходящите за обработка материали.

Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие пр. Хр. - връстник на „Култура Варна“, създала златните накити, открити в с. Хотница, България, е по-стара от египетската и шумерската.

                                << Към съкровища

 
Къде почиват известните

Къде почиват известните? Кои са любимите им дестинации? Какви са техните истории? Интервюта с популярните българи може да видите тук. Още...

 
Българските съкровища

Най-старото злато в света е открито в България. Научете повече за големите български съкровища и къде може да ги видите. Още...

 
Знаете ли, че...?

Знаете ли в коя пещера се намира вторият по големина подземен водопад в света? Тук се намира и най-голямата колония от дългокрили прилепи на Балканския полуостров. Още...

 
Времето в момента
 
Препоръчваме ви още
 
 
Доспат
 
Царево
 
Кранево
 
Рилски манастир